Всички ние оставаме залепени към телевизорите, когато наближи Шампионатът Уимбълдън, обсъждаме историите за успеха на любимите си спортисти и гледаме с уважение церемониите по награждаването им. Техните победи са толкова вдъхновяващи, че понякога забравяме да се запитаме как всъщност са постигнали успеха си, къде са започнали, какви са били добрите и лошите моменти, които са преживели и всичко помежду им.
В тази поредица споделяме с вас историите на нашите най-успели посланици и вдъхновяващи атлети и това как са стигнали до върха. В днешната статия ще ви разкажем историята на шампионката в Силов трибой за юноши - Лийша Куин (Laoise Quinn). От кардио тренировките до вдигането на 147,5 кг, докато също така следва в университета.
“Най-хубавото нещо, което някога съм правила”
Разбира се, Лийша не е започнала с вдигане на повече от удвоената стойност на теглото си, тя е започнала (както много от нас) правейки само кардио. Когато е била на 14 години, решението, да премине от частта за кардио във фитнеса към частта с тежестите, е било много трудно за нея.
“Доскуча ми да правя само кардио и реших да премина към частта във фитнеса, където бяха тежестите. Всъщност бях много уплашена да отида там, защото фитнесът, в който ходех беше разделен на нещо като “женска” част, където се прави кардио, а в частта с тежестите тренираха мъжете. Но аз реших, че това няма значение и че ще отида да тренирам в “мъжката” част и това се оказа най-хубавото нещо, което съм правила.”
Макар че тази промяна накарала Лийша да заобича вдигането на тежести, скоро тя се отегчила от тренировъчния си режим и е искала да постигне повече. Затова се записва в отбор по силов трибой и веднага се е почувствала на правилното място.
“Това беше най-гостоприемното място. Когато бях малка също спортувах гимнастика, но никога не съм попадала на подобна общност от спортисти като при силовия трибой.”
Лийша признава: “Всъщност изобщо не бях добра, когато започнах, но си намерих треньор и се записах за състезание и ето ме тук сега, съвсем скоро спечелих Световното.”
“Периоди на усилено хранене и ограничение”
Следенето на количеството калории и макроси, които приемате може да е обезсърчаващо на всяка възраст и нуждата да следите теглото си заради категорията, в която се състезавате може да доведе до лоши хранителни навици.
Лийша е следяла калориите, които приема, когато е била на 14, поради неправилни причини. Начинът й на хранене се е основавал единствено на това как изглежда и тя ни сподели, че със сигурност е имала грешни разбирания за калориите.
“Преминах през периоди, в които се ограничавах от храна, а след това прекалявах с яденето”
“Това дори започна да влияе на неща от живота ми, като например, ако се събирахме с приятели и веднъж … спомням си този момент много ясно - имаше кутия със сладки на масата и моите приятели просто си вземаха по една бонбона от време на време, а аз не спирах да си вземам и просто си мислех “как е възможно приятелите ми да имат толкова добър самоконтрол, че да успяват да си вземат по една бонбона, когато искат, а аз просто не мога да се контролирам?”
“Хранете се добре, за да се чувствате добре”
Този момент на осъзнаване и факта, че начинът й на хранене е нарушавал тренировките й, са били две от причините, който накарали Лийша да промени мисленето си.
“Приемах много малко калории и се чувствах изморена по време на тренировки, затова се нуждаех от повече калории и мисленето ми постепенно се промени към “Изморих се от тренировката днес, значи ми трябват допълнително калории, затова ще хапна повече и така ще си подобря тренировките”.
Лийша започнала да се интересува от правилно хранене и се вдъхновила от други хора, които имали през същите проблеми. Тя се научила да използва изчисляването на макросите в нейна полза без да прекалява. Така започнала нейната промяна.
“Първото нещо, което направих беше да увелича броя на калориите си и веднага видях голяма промяна. Приемах повече храна и вече не изпитвах силна нужда да хапвам, нещата, от които се лишавах и също така имах възможността да хапна шоколад в края на деня без да увеличавам броя калории. Вече не мога и ден без да хапна шоколад, хапвам го всеки ден, дори преди Световното състезание, никога не бих могла да се лиша от него, не искам да живея живот без въглехидрати и шоколад.”
Начинът й на мислене относно храната и калориите напълно се е променил. Лийша обяснява, че сега вече разбира колко е важно да се храни с правилната храна, за да се чувства добре физически и психически.
“Хранете се добре, за да се чувствате добре - вече мисля, че това е правилния начин. Мисля, че се храня добре - хапвам зеленчуци, също и сладки неща като шоколад, защото зеленчуците ме карат да се чувствам добре, заради хранителните си качества, а шоколада ме кара да се чувствам добре, защото има приятен вкус.”
“Открих моите хора”
Зад хората, които са най-добри в сферата си, стои силна система от взаимоотношения. За Лийша, двамата й треньори са оказали голямо влияние над успеха й.
“Когато започнах бях много малка и когато се съмнявах в себе си първият ми треньор винаги ми казваше “можеш да постигнеш много в този спорт, ако продължаваш да правиш точно това, което правиш”. Затова мисля, че неговото присъствие в живота ми беше от изключителна важност.”
“След това имах друг треньор, но и двамата винаги ме уверяваха, че ще се справя и ми показаха, че мога да им имам доверие и да говоря с тях за всичко, ако имам нужда. Те са хората, които ми помогнаха да придобия самочувствие.”
Лийша също така ни споделя и за това, че е трябвало да се лиши от някои типично тийнейджърски неща, като излизане на дискотека или купони с приятели. Тя казва, че приятелите й много я подкрепят и че е създала приятелства за цял живот благодарение на тренировките с хора, с които има общи цели.
“Не правех нищо, което приятелите ми правеха, като например да ходя на дискотеки или на купони или подобни неща, защото съм много стриктна спрямо тренировките си, затова понякога си мислех, че изпускам някои от забавленията. Но когато навлязох повече в тренировките започнах да се сприятелявам с хора, които имаха същите принципи като мен и се стремят да постигнат същите неща както и аз и вече чувствам, че съм открила своите хора. Всички ние имаме обща цел и това е прекрасно.”
“Имаме го”
Лийша е работила много, за да достигне до великия момент на победата си в Световното състезание.
Трудно е човек да си представи какво е чувството в подобен момент, ако никога не е спортувал професионално. Въпреки че Лийша изглежда спокойна, хладнокръвна и съсредоточена, тя казва, че определено е била притеснена.
“Бях много притеснена за клека, Докато си чаках реда, не можех да хапна нищо или да правя каквото и да е, затова казах на треньорите в залата за загрявка “просто сложете някакви тежести на лоста и ако успея ще е страхотно, ако не мога ще е доста неприятно”.
След като кляка със 147 килограма, Лийша психически се настроила за следващия кръг - вдигане от лег и се залових за работа. Тогава осъзнах, че печеля.
“Бях на лежанката и мисля, че точно след като станах от нея погледнах към треньора си, който също така е и мой партньор и му казах “Имаме ли го?” и той ми отговори “определено!” аз треперех от вълнение и се опитах да спра сълзите си, защото след две минути беше мой ред на тягата и просто не можех да повярвам.”
Лийша успява да вдигне 77,7 кг от лег и 155 кг тяга преди заслужено да я наградят със златен медал.
Заключение
Лийша е само на 18 години, но вече е преодоляла някои доста трудни предизвикателства. О, също така е спечелила световната титла за юноши. На 18 години тя може би има да извърви още дълъг път, но ние сме сигурни, че ще грабне още няколко титли през идните години.
