Запознайте се с Хана: Художничка и приключенка със страст към плуването в открити води

Спорта и трениворките по някога могат да бъдат най-добрия отдушник за травмите от най-тежките ни преживявания. Независимо дали става въпрос за смяна на фокуса на енергия или просто почивка от мислите за всичко останало бягството, което спорта предлага е това което го прави толкова важен за много от нас.

Малко са историите на хора, които ни показват истинската целебна сила движението за физиката и психиката. Тази на Хана несъмнено е една от тях. Тя е художничка от Ийстбърн, която става преди изгрев, за да се отдаде на страстта си и да излекува тялото и ума си.

Това e историята на Хана. 

"Просто вече не ми хресваше"  

Хана цял живот е плувала, но в по-голямата част от времето е плувала само дължини в близкия басейн.  

Тя обяснява, че е плувала в местния плувен клуб, където се е състезавала непрофесионално докато е била на 16 години. 

Въпреки че се е справяла много добре в местния плувен отбор, дългите часове на тренировки в един и същ басейн са я карали да чувства сякаш нещо й липсва. 

“Накря се отказах, защото вече не ми харесваше. Тренировките бяха много интензивни, тренирах по 5-6 пъти на седмица и забавлението от това се изгуби”.  

“Караше ме да се чувствам толкова жива” 

След няколко години, в които не тренира Хана удря дъното. Загубата на баба й и недиагностицирано заболяване я карат да се чувства безпомощна и без цел в живота. Това продължава докато не открива плуването в открити води.   

“Това ми даде възможност да работя върху емоциите си и да открия нещо, което ме прави щастлива” 

Ободряващата сила на студената водя и новооткритата й любов към плуването създали комбинацията от чувства, от които Хана се нуждаела, за да осмисли всичко, което й се случва и да намери начин да продължи напред. 

“Харесва ми това, че когато си в студената вода не можеш да мислиш за нищо друго. Трябва да бъдеш там, в самия момент, сам със себе си.” 

 Дори ледено студената вода не е била в състояние да накара Хана да дсе откаже от спорта.   

“Всъщност започнах да плувам по време на най-студените месеци от годината. Започнах през януари и водата беше ледено студена. Никога не съм изпитвала нещо подобно. Ако трябва да съм честна, това ме накара да се почувствам толкова, толкова жива.” 

“Бях болна за около пет години” 

Не само психическото здраве на Хана се подобрява с всяко плуване, но тя открива, че й е по-лесно да се справи с болестта, с която се бори от години.  

“Бях болна за около пет години и докторите не можеха да разберат защо. След това отидох на диетолог и се оказа, че имам непоносимост към шест или седем храни, включително захар, която е във всичко.” 

Опитвайки се да намери начин да живее с непоносимостта към определени храни Хана се е чувствала изтощена. Било й е изключително трудно да намери храни, които може да приема и са й липсвали храните, които вече не може да консумира. 

“Беше ми много трудно да се справя с това, защото тези храни са голяма част от хранителния режим на много хора.” 

Плуването в открити води не само й е помогнало да се справи с непоносимостта, но и да преуспява без тях. 

“Плуването на открито ми помогна да регулирам тялото си много повече от преди. То ми даде цел. Не се самосъжалявам, защото не мога да ям определени неща. Просто се вълнувам, че ще отида в морето да плувам.” 

Всъщност, това вече се е превърнало в движеща сила за това как се храни. 

“Случилото се ме накара да съм много по-наясно с това какво с какво се храня, как то служи на тялото ми и как мога да променя хранителните си навици, за да мога да плувам колкото дълго пожелая.” 

“Сега, идвам тук да плувам при изгрев слънце” 

Плуването на открито се е превърнало в много повече от просто начин да избяга - то вече е част от начина на живеене на Хана и нейната идентичност. Почти всеки ден, тя кара колело до плажа, гледа изгрева и отива да плува. Тя също така медитира, взема ледена вана и се чувства част от нещо по-голямо. 

“Чувствам се сякаш съм в едно с морето и земята и това е толкова красиво. Честно казано не мога да го опиша. Това е най-невероятното чувство.” 

Тя открива своят път и вече прави нови планове за живота си благодарение на плуването.

“Реновирам един микробус и възнамерявам да се преместя в него това лято... Надявам се да мога да обикалям из Англия и да плувам в най-добрите спортове за плуване на открито.”